Deprecated: Function eregi() is deprecated in /home/x137host/hristianstvo.net/galina/cmsimple/cms.php on line 33

Deprecated: Function eregi() is deprecated in /home/x137host/hristianstvo.net/galina/cmsimple/functions.php on line 11
Страницата на Галина Терзиева - Не имитация, а оригиналът
Не имитация, а оригиналът
Начало > Не имитация, а оригиналът

Не имитация, а оригиналът


Тази сутрин се събудих, спомняйки си един епизод в живота ми, в който се отказах от едно предложение и ми дойде подобно, но много по-истинско и хубаво. Аз наистина мисля, че преди да дойде благословение от Бог, дяволът често се опитва да ни го открадне, като ни предложи имитация и ако е възможно – да ни убеди, че това ни стига. Както казват мъдрите: Доброто е най-големият враг на съвършеното.

 

След като баща ми почина, и аз се върнах от София в Стара Загора, първото място, на което потърсих работа беше в местната телевизия. Там издържах само три месеца и бях помолена да напусна, защото преча :) Не това е сега тема на разговора ни, но само леко ще спомена за тази абсурдна ситуация, за да ви помогна да разберете от какво трябваше да се откажа после.

 

Още като пристигнах, в старозагорската телевизия усетих голям страх от мен у водещите, защото бях единствена с телевизионно образование. Освен това идвах от Нова телевизия, но за мен това не беше от значение. Винаги съм вярвала, че не е важно колко образования имаш, а дали искаш да се развиваш и дали си непримирим с посредствеността. Това дава шанс на човек да се учи от работата си повече отколкото от учебници.

 

Та, в този офис имаше наистина хора от кол и въже и без желание за работа. Опитвах се да внеса опита от НТВ възможно най-деликатно, но срещах стена от отхвърляне и муцуни до земята ("При нас се работи така и ако не ти харесва, върви си!") Имаше много интриги и след редица обстоятелства шефката – бивша медицинска сестра, ме помоли да напусна. Така след три месеца се оказах без работа. Бях малко уплашена, защото се върнах в Стара Загора, за да помагам на майка ми, а се оказа, че тя на мен ще помага с едната си пенсия.

 

Тогава реших да разбера колко радия има в Стара Загора. Имаше едно чалга-радио, едно FM+ и едно друго, няма да му казвам името, защото за него ще пиша. В чалга-радио не ми се работеше, от FM+ изпитвах страх и респект, защото знаех, че е много високо нивото и не се имах за достатъчно способна, за да се справя, но чух че в другото радио търсят водещи. Е, казах си, това е моментът.

 

Срещнах се със собственика, който беше и водещ и дълго говорихме. Радиото се състоеше от него и още две момичета. Работеха по 8 или 10 часа и получаваха около 120 лв. Говоря ви за 2000 г. Той се оплакваше, че има много малко сериозни хора. Не може да се разчита на всеки. Първо всички са ентусиасти, а после се вижда, че нямат характер и са непостоянни и т. н.

 

Преди да ми предложи да започна да ходя и да гледам как се работи, реши, че трябва да ме опознае още като характер, за да не рискувал. Малко се зачудих, разбира се, защото до сега или ме назначаваха временно или изобщо не ме повикваха. Гледах как работят момичетата и осъзнавах, че това е къртовски труд, защото радиото нямаше компютърна програма. Ами, те по 8 или 10 часа сменяха касетки или дискове с музика на едни стари касетофони. И говореха в същото време.

 

Представете си по 10 часа да сменяш песни, които понякога са по желание на слушателите и трябва в рамките на една песен да намериш другата. Мислех си, че първо трябва да завърша библиотекарство и за дисководеща, за да мога после да се справя с тая бъркотия. Обаче имах нужда от работа. А в това време имаше безработица.

 

Срещнах се още два или три пъти с тоя господин и все по-малко ми харесваше, че изобщо излизам да си говоря с него за неща, които в крайна сметка не касаеха работата. Обаче той постоянно ми говореше с думите от първия път – че днес е трудно да се намерят сериозни хора, хора с характер, особено - жени... И така работеше в съвестта ми и ме провокираше да искам да се докажа. Обаче в сърцето си нямах никакъв мир.

 

Един ден ми каза: „От утре си на работа. Аз ще дойда да ти помагам и после те пускам сама.” И аз казах: „Добре.” Същата нощ не спах изобщо. Всичко ми се виждаше облачно и черно. Такова усещане имах в сърцето си. И се питах: „Защо тогава от всички кандидати мен избра? Аз имам много голяма нужда от работа. Може би трябва да се насиля и да приема, и да проява характер.” С една дума, бях манипулирана да кажа „Да”, но не си давах сметка тогава.

 

На сутринта отидох на работа. Започнах да изпитвам неистово желание да избягам, а не можех да си позволя да се държа като уплашена първокласничка. Издържах до края на деня. Тръгнах си посърнала. Майка ми каза: „Ти от едно място на оси се махна, сега на друго ли ще почваш? Щом има такъв ефект върху теб, кажи НЕ!” И аз се борих доста с ума си, но вечерта му звъннах и казах: „Аз няма да идвам повече.” Да не ви описвам неговия нощен блок как започна. Той беше на смяна. Пуснах радиото и заслушах.

 

Сега се смея.. Той започна... Малко преиграно и драматично, с което още повече ми падна в очите и ме накара да разбера, че решението ми е точно. Независимо какво си мислеше за мен този фалшив човек, беше важно какво си мислеше за мен Исус (а аз усещах в сърцето си Неговия мир). Та, той започна така: „Ооо! Защо? Защо? Защо, непостоянство, твоето име е жена?” Останалото не го помня точно, но и ще ви го спестя, защото е безсмислено. И така, седнах си аз у дома и зачаках да видя как Бог ще ме води. Защото не виждах никакъв път, нито дори пътечка.

След няколко дни ми се обажда една жена и ми казва: „В радио FM+ търсят водеща за сутрешния дует. Отивай непременно!” А аз си мислех: „Аз?! В радио FM+?! Там се работи с много техника и нивото на водещите в цяла България е толкова високо! О, едва ли ще ме вземат.” Страх блокираше мисленето ми, но на уречената дата отидох.

Намерих около 30 човека да чакат за прослушване. В радиото имаше много офиси, професионални студия, рекламен офис. Видях двайсетина млади, красиви и способни хора, как с усмивки и закачки си прекарваха времето. Стоях, чаках и даже и не мислех заради респекта ми от обстановката.

 

Прослушването продължи три дни. Единия ден правиха запис на гласовете ни – как четем текстове от новини, вестници, вицове. Втория ден момчето, което водеше сутрешния дует трябваше да направи запис с всички момичета в студиото – как си говорят и имитират предаване. Третия ден – разговор със собственика и водещия. Повече от професионално.


Оказа се, че сме одобрени аз и още една Галя, която вече била работила при тях, но после напуснала. Щеше да се реши на живо предаване коя от нас ще бъде избрана. Аз се чувствах като изплашен заек, но имах свръхестествен мир в подсъзнанието си и само чувах в себе си: „Трябва да се справиш! Трябва да се справиш!” На сутринта отидох за живо предаване в 5:30 сутринта.

 

Седнахме аз и колегата ми на микрофоните, а другата Галя не беше дошла още. Той ми заобяснява как се работи на компютъра, от където всъщност ние водещите контролираме музиката, паузите, рекламите; другите компютри за записване на обаждания от слушатели; аварийните касетофони, ако нещо блокира електрониката и т. н. Това още повече ме стегна да си мисля: Ще успея ли?

 

Започна блока в 6:00 и колегата ми заговори в ефира. В една от паузите видях да влиза другата Галя и като ме вижда в студиото, изкрещява: „Ооо, нещо много станаха маймуните на клона, май”, и тресна вратата, и си излезе. Колегата ми каза: „Тя сама си отряза клона. Ти ще водиш с мен и започваш веднага. До един месец ще трябва да седнеш на моето място и да правиш всичко сама. Аз само ще говоря с теб.”

 

Момичето, което ме учеше на работата, т. е. бившата водеща, която беше станала рекламен мениджър, идваше сутрин, и така добре ми обясняваше, че след една седмица аз стоях сама на всички техники и водех предаването. Имах чувството, че карам самолет. Такава отговорност изпитвах.

 

Колективът беше разкошен. Правехме чудесни тържества по града, и екскурзии, и празници. Имах най-доброто, което можеше да ми се случи в този период от време. Заплатата ми беше двойна. Работех само четири часа на ден.

 

И като се замислих тази сутрин, дяволът се беше опитал да ми предложи имитация на това, което Бог ми приготви. Имаше и изпит, в който трябваше да победя собствените си страхове и да си припомням, че аз съм това, което Библията казва, че съм. Аз мога всичко чрез Онзи, Който ме подкрепя. Бог е започнал добро дело в мен и ще го довърши до край.

 

Благодаря на Бог, че ми припомни този случай. Искам да ви насърча, да не гледате на някоя от своите мечти като на единствен източник на радост или задоволяване на нужда, защото Бог ни е приготвил нещо, което ще надмине и най-смелите ни мечти.

 

Имай сила да изпиташ сърцето си и ако там има смут, отвори ръка и дай на Бог това, което стискаш, защото Той отдавна държи за теб истинското съкровище. Не го изпускай.

 

Бог да ви благослови!


23 Август 2007 г.

Модена, Италия

 




Последна промяна:
September 22. 2016 13:04:17