Deprecated: Function eregi() is deprecated in /home/x137host/hristianstvo.net/galina/cmsimple/cms.php on line 33

Deprecated: Function eregi() is deprecated in /home/x137host/hristianstvo.net/galina/cmsimple/functions.php on line 11
Страницата на Галина Терзиева - Сапфир и злато

Сапфир и злато

 

Реших да ви споделя едно много силно и дори екстравагантно свидетелство за изцеление на Бог в живота на моята леля Ничка и братовчедка ми Лена, които живеят в Испания.

 

Преди около петнайсет години, когато повярвахме аз и целият ми дом, един ден на гости ни дойде леля ми Ничка от Казанлък. Тя е първа братовчедка на майка ми и още живееше в България. Дойде в Стара Загора, понеже имаше лоша диагноза на очите – глаукома.

 

Татко и аз започнахме да благовестваме на леля един ден преди да влезе в болница. Говорихме й с часове и тя така се въодушеви, и каза: „Абе, хора, защо до сега никой не ми е говорил за спасението и за това, че съм грешен човек?!”

 

Леля ми беше преместена от Стара Загора в Казанлък в болница и там в съседно легло имало една жена на име Тотка, която започнала да й говори за изцелителната сила на Исус в живота ни, ако само се помирим с Бога и имаме вяра в Него. Леля ми, вече загрята от нас, изповядва Исус за Спасител и след много скорошно време от глаукомата нямаше и следа.

 

Тя тръгна на църква в Казанлък. Аз пък седнах и написах едно евангелизиращо писмо на братовчедка ми Лена – нейна дъщеря, която вече живееше в Испания.

 

Замина след време и леля ми да живее с тях. И двете тръгнаха на църква.

 

Един ден през 1999 г. мисля, леля ми си дойде в България, но беше много зле с краката и ставите. Не можеше да ходи от болка и едва пристъпяше с два бастуна. Слизаше от кола много трудно, а да се изкачи по стълбите и дума не можеше да става. Каза, че може и да й е последно идване в България, щом така се движи.


Прибира се тя в Испания и отиват с Лена на едно събрание с изцелителна служба. Съпругът на Лена ги закарва с кола до залата. Леля ми слиза бавничко и казва на дъщеря си: „Лена, отивай напред, че аз докато стигна, ще заемат местата.” – И си ПОГЛЕЖДА ЧАСОВНИКА. Подчертавам това, защото след време тя вижда часовника си обърнат на обратно и още нещо...

 

Вижда колко е часът и се запътва с бастунчетата към местата. Започва службата. Има хваление. После приканват нуждаещите се да се приближат към сцената. Леля ми стига до сцената и се молят за нея, при което тя усеща, че има сила и нищо не я боли, и започва да тича по сцената, а после и по пътеките долу в залата, и всички викат „Алилуя-ааа!”.

 

Стават и други изцеления, разбира се.

 

Леля Ничка се връща на мястото си и щастливи с Лена вдигат ръце и пеят хвала на Бог.

 

В един момент една жена, стояща зад леля ми, я побутва по рамото и казва: „Госпожо, на часовника ви нещо свети.” Тя го поглежда и първото, което забелязва е, че часовникът й е обърнат на обратно. Цифрата 12 не е нагоре, а надолу. И веднага вижда, че на копченцето за сверяване на часовника й има син скъпоценен камък, който блести.

 

Лена взема часовника и не може да проумее какво е това. Тя лично е купувала на майка си този часовник от България преди много години и добре знае, че е евтин часовник без никакви камъни по него. А и как Бог го е обърнал на обратно, без да усети нищо? Както само Той може.

 

В този момент много хора се обаждат, че по часовниците им има скъпоценни камъни и то на различни места. Кой на място на 12 има бял блестящ камък, кой по целия циферблат на цифрите – разпръснати диамантчета...

 

Лена забелязва хора, които си гледат ушите – на ушите на някои жени, на мястото на обеците, имало малки татуировки, ама така фино направени, че човешка ръка и уред не могат да са детайлни в такава степен – татуировки във формата на гълъбче или на маслинена клонка.

 

Лена усеща метален вкус в устата си, но нямало как веднага да разбере какво става.

 

Връщат се вкъщи и разказват въодушевено на мъжа на Лена какво се е случило. Лена отива на огледалото да си огледа устата и вижда долу вляво на 4-ти зъб златна пломба във формата на квадрат. Ама, като положена, а не притисната като другите пломби, за да не пречат на затварянето на устата. И въпреки това, не й е пречело да си затваря добре зъбите. Вижда и, че е изцелена от пародонтоза. Казала на мъжа си, който още не смееше да се прогласи, че вярва: „Виж, виж имам златна пломба!” А той на шега й казва: „Е-е-е, яла си нещо, утре ще ти мине.”

 

Да, ама не й „минава”, защото продължаваше да й стои пломбата. Моят съпруг, Алберто, също я видя след години.

 

Лена отишла на зъболекар, за да разбере наистина ли е злато, и той го потвърждава, и се чуди как е възможно да се крепи и да не пада тази пластина от злато, като не е нито притисната, нито обработена като другите видове пломби...

 

Братовчедка ми с течение на времето забелязва, че пломбата от квадратна се е меняла на триъгълна, елипсовидна и пак квадратна. И всеки път, преди да си промени формата, е имала същия метален вкус в устата като първия път. И като е поглеждала, да види какво става, е виждала пломбата с променена форма. А часовника на леля са го занесли на златар и той е казал, че камъкът, поставен на този часовник, е сапфир.

 

На другата година, когато леля ми си дойде в България, вървеше без затруднения и бастуни и качваше трите етажа на блока ни на един дъх, беше донесла и часовника си. Тогава дойде на църква в Сион и пусна по редовете това чудо, и всички, които бяха там, го видяха.

 

Аз имам на видеозапис и пломбата от злато на Лена, и часовника на леля ми Ничка. Ще се опитам да сложа и снимка – дано успея да заснема добре от телевизора изображението.

 

Минаха години и когато сме се молили за други нужди на изцеление и Бог се е забавял, според нас, но е отговарял винаги своевременно, в Своето си време, се питахме с Лена: „Защо Бог направи това?” И аз винаги, когато съм в изпитание, се сещам за часовника и пломбата, и това ме насърчава да знам, че Бог прави повече от колкото искаме.

 

Бог може и да е екстравагантен, може и да се прояви с чувство за хумор, Той е любящ Баща и има добри мисли за нас – за бъдеще и надежда – и бърза, за да ни показва и прави добро.

 

И на въпроса „Защо Бог направи това?” Лена ми каза, че отговорът в сърцето й е бил този: „За да не забравяте какво направих за вас. Бог ви изцели.”

 

Сега се сещам за разказа на Бени Хин в една негова книга. Отивал на една изцелителна служба с Кетрин Кулман. Бил младо момче и пътувал в автобуса с една жена на инвалидна количка, ама така изкривена, че нямало и един сантиметър от костите й да са прави. Била приведена така, че носът й опирал в коленете. Било трудно човек да я гледа. И той не я и гледал много, защото се измъчвал от това.

 

Започнала службата и докато Кетрин се молела, се чул пронизващ писък. Всички се обърнали и там на пода се гърчел някой. После всичко утихнало и същата сгърчена жена започнала да тича, вече изправена, из цялата зала и да благодари на Бог.

 

Бени Хин бил така смаян, че в един момент казва: „Помислих си, дали не се е правила на крива през целия тоя път в автобуса от четири часа, и сега да иска да привлече вниманието върху себе си. Да видим ние Бог колко много я обича.” Обаче мислите му били прекъснати от следната сцена: Вече изцелена, жената стояла пред Кетрин Кулман и отдавала хвала на Бог, когато в един момент забелязала, че кутрето на едната й ръка е останало криво.

 

Тогава се върнала към Кетрин Кулман и казала: „Госпожо Кулман, може ли да се помолите – да ми се изправи и кутрето? Бог явно е забравил да ми го изцели.” А Кетрин я смъмрила и извикала: „Не. Няма да се помоля Бог да ти го изцели, защото Той не е забравил. Щом го е оставил да е криво, е, защото иска да помниш всеки път, като го погледнеш, какво Бог направи за теб!”

 

И аз така, всеки път, когато ми се струва, че нещата са невъзможни, че няма изход, се сещам за часовника със сапфира и за златната пломба, и си спомням, че едновременно с това Бог ги изцели – леля ми Ничка и Лена.

 

Дано и вас да ви насърчи и да укрепи вярата ви това свидетелство, и да бъде радостта ни пълна, и да чакаме с отворено сърце онова, което сме изпросили с вяра на земята. Защото Бог е отговорил на небесата и ние стоим, и Го чакаме с радост.

 

http://snimka.com/sapfirizlato - снимка на сапфира и златната пломба

 

13 март 2007 г.

Модена, Италия